Днес, ........................... г., в гр./с. ............................., се сключи настоящият договор за залог, между .............................................................., наричан накратко ЗАЛОГОДАТЕЛ, от една страна и от друга страна ..............................................................., наричан накратко КРЕДИТОР. (2)
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ОТНОСНО
СЛЕДНОТО:
(2) Заложената вещ по предходната алинея обезпечава вземането във вида и размера му към деня на падежа, както и всички последици от неизпълнението му, включително и разноските по събирането му.
(3) При подписването на настоящия
договор ЗАЛОГОДАТЕЛЯТ фактически връчва вещта на КРЕДИТОРА, за което се
съставя приемо-предавателен протокол. Констатациите в протокола обвързват
страните по отношение състоянието, в което е предадена вещта. (5, 9)
– да пази вещта от повреждане или погиване с грижата на добър стопанин;Чл. 3. КРЕДИТОРЪТ има право:
– да не ползва получената в залог вещ.
– да върне вещта с всичките й плодове на ЗАЛОГОДАТЕЛЯ след като главното задължение бъде изпълнено. (6)
– да държи вещта във своята фактическа власт, като иска връщането й от всички трети лица, у които тя се намира;Чл. 4. В случай на опасност заложената вещ да се развали, както КРЕДИТОРЪТ, така и ЗАЛОГОДАТЕЛЯТ имат право да искат от съответния Районен съд разрешение тя да бъде продадена и получената сума да се вложи в банка, като обезпечение на вземането на КРЕДИТОРА.
– да я задържа до изпълнението на главното задължение;
– при неизпълнение на главното задължение – да предизвика продаването на вещта, за да се удовлетвори по предпочитание от цената й. (7)
Чл. 5. (1) ЗАЛОГОДАТЕЛЯТ има право да иска да му бъде върната заложената вещ в срок от ...... дни след изпълнението на главното задължение.
(2) ЗАЛОГОДАТЕЛЯТ не може да иска да му бъде върната заложената вещ, докато главното задължение не бъде изпълнено изцяло.
Чл. 6. Доколкото вещта се намира у ЗАЛОГОДАТЕЛЯ, предполага се, че тя му е върната от кредитора.
Чл. 7. В случай, че заложената вещ погине или се повреди, КРЕДИТОРЪТ има право да се удовлетвори с предпочитание от полученото застрахователно обезщетение. (8)
Чл. 8. Относно неуредените в настоящия договор отношения се прилагат нормите на чл.149 – чл.165 от Закона за задълженията и договорите.
Настоящият договор се състави
в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и се подписа
от тях както следва:
ЗАЛОГОДАТЕЛ: .................................
КРЕДИТОР: ............................
(2) Физическите лица се индивидуализират с трите имена и единния граждански номер, а юридически лица – с търговска фирма, седалище и имена на представляващия юридическото лице.
(3) Залог се учредява само по отношение на движими вещи, като по приинцип те могат и да не бъдат собственост на залогодателя. Детайлно се индивидуализира обезпеченото вземане по: предпоставка – напр. договор от ..... дата, между ..... страни; вид – какво се дължи; размер – колко се дължи; падеж на ..... дата; условие, срок, лихви, неустойки и др. Добре е да се посочи дали изпълнението на главното задължение е обезпечено и по друг начин – с други договори за поръчителство, за залог или чрез вписване на ипотека.)
(4) Когато задължението се увеличи в резултат на допълнително договаряне след подписването на договора за залог и предаването на вещта, залогът ще обезпечава вземането в неговия увеличен размер само доколкото залогодателят изрично се съгласи на това.
(5) Предаването на вещта във фактическата власт на кредитора е абсолютно необходимо условие, за да се счете, че договорът за залог е сключен. За да може правото на кредитора да се противопостави на трети лица – например купувачи на вещта, договорът за залог (доколкото вещта е на стойност над 40 лева) трябва да има достоверна дата. Това може да се постигне най-сигурно чрез нотариална заверка на датата на договора.
(6) Между страните може да бъде постигнато съгласие и за обратното, като в този случай би било добре да се уредят конкретно отношенията по ползуването на вещта.
(7) Правото на кредитора да се удовлетвори от цената на заложената вещ се реализира по съдебен ред. Недопустими са клаузи, според които при неизпълнение кредиторът ще стане собственик на заложената вещ или се уговаря някакъв друг ред за удовлетворяване на кредитора.
(8) Препоръчваме страните по договора, с оглед на тази хипотеза, изрично да уговорят застраховането на вещта и неговия размер.
(9) Задължението за предаване на вещта, предмет на договора за залог не важи при т. нар. "особени залози" в полза на банка, която се явява кредитор, например ако залогът е учреден върху стоки и материали в преработка, стоки и материали в оборот или върху придобити с отпуснатия кредит имущества. В тези случаи стоките остават у залогодателя, при спазване на определени условия за издължаване на кредита. Следва да се има предвид и възможността на банката-кредитор да продаде заложените вещи без съдебна намеса.
(10) Възможно е предмет на залог да бъде и едно вземане. В този случай на кредитора се предават документите, доказващи съществуването на това вземане. Кредиторът е длъжен да упражнява правата на залогодателя, като извършва необходимите действия за запазване на вземането и за събирането му, ако то стане изискуемо през времетраенето на договора за залог.
Посочените по-горе усложнени хипотези на договора за залог налагат консултация с юрист при сключването му.